мо̀зък

Значение на думата мозък

мн. мозъци, (два) мозъка, м.
1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка.
2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция.
3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък.
4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък.
прил. мозъчен, мозъчна, мозъчно, мн. мозъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив.
• До мозъка на костите. Извънредно много, до краен предел.
• Изтичане на мозъци. Емиграция на интелигенция.
• Мозъчен тръст. Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.

Синоними на думата мозък

(същ.) ум, разум, интелект, умствени способности