бой

Значение на думата бой

боят, боя, мн. боеве, (два) боя, м.
1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.
2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.
3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве.
• Ям бой. Разг. Бият ме.
• Налитам на бой. Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой.
• Смилам/смеля или спуквам/спукам или съдирам/съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание. боят, боя, мн. боеве, (два) боя, м. Разг. Ръст, телесна височина на човек или животно. Висок на бой.

Синоними на думата бой

(същ.) удар, побой, малтретиране, пердах, лобут, паяк, тупаница, лупаница
(същ.) битка, бран, сражение, стълкновение, борба, среща, схватка, война, свада
(същ.) ръст, височина, стан, големина
(същ.) борене
(същ.) преборване
(същ.) кавга, караница, сбиване, скандал
(същ.) меле, сборичкване
(същ.) военни действия, акция
(същ.) бъркотия