го̀рдост
Значение на думата гордост
‑тта, ж.
1. Само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение.
2. Само ед. Чувство за удовлетворение от постигнатите успехи или високите качества на нещо.
3. Ед. и мн. В съчет. с гл. с ъ м или в обособено приложение. Същество или нещо, което предизвиква у някого задоволство или възхищение с качествата си, с превъзходството си над другите.
4. Само ед. Презрително и пренебрежително отношение към другите поради прекалено голямо самочувствие, надменност; горделивост, високомерие, надутост.