див

Значение на думата див

дива, диво, мн. диви, прил.
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива круша. Див заек. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав. Дива река.
4. Глупав, безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек – който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
6. Прен. Много силен, неудържим. Дива страст. Див възторг.
7. Прен. За музика, мелодия, танц – с много бърз ритъм, страстен, динамичен. Дива песен.
• Дива котка. Хищен горски бозайник от семейството на котките с ръждива козина.
• Дива кокошка. Яребица.
• Дива свиня. Глиган.
• Див петел. Опърничав, неразбран човек.

Синоними на думата див

(прил.) дивак, недодялан, прост, расъл в гората, дошъл от гората, некултурен, груб, варварин, нецивилизован
(прил.) саможив, необщителен, недостъпен
(прил.) първобитен, необлагороден, неопитомен, некултивиран, необработен, примитивен
(прил.) необуздан, стихиен, буен
(прил.) варварски, жесток
(прил.) обезумял, безумен, бесен, неистов