димя̀
Значение на думата димя
димиш, мин. св. димях, мин. прич. димял, несв.
1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими.
2. За човек – пуша. По цял ден дими с лулата си.
3. Прен. За течност – изпускам пара поради висока температура. Супата още димеше.
Синоними на думата димя
(гл.) пуша, образувам пари, изпарявам се