дѝрник
Значение на думата дирник
мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
• Станал съм с дирника си нагоре/напред. Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
• Сядам си на дирника.
1. Заемам се усилено с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.