есна̀ф
Значение на думата еснаф
мн. еснафи, м.
1. Истор. Само ед. През Възраждането – местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи.
прил. еснафски, еснафска, еснафско, мн. еснафски.
Синоними на думата еснаф
(същ.) дребнав, ограничен, затворен, с дребнобуржоазна психология, тесногръд, простак
(същ.) занаятчия, еснафин