кой
Значение на думата кой
коя, кое, мн. кои, въпр. мест.
1. Като същ., само ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому. Във въпрос за лице (рядко – предмет) без оглед на пола му. Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш – мене или нея?
2. Разг. Като същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли?
3. Като прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. На кой стол седеше – на този ли? С кое момиче ходи на кино – с Росица ли?
4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Чудя се с кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди.
• Кой да е. Някой, без значение кой; който и да е. Повикай кого да е.