мн. кочини, ж. 1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски. 2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище. Не ми се живее в тази кочина. • Като (в) кочина. Мръсно. У тях е като кочина.