нареч.1. Нареч. от обичаен; обикновено, най-често.2. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. в 3 л. ед. а) За означаване, че някъде, в някаква среда, общество, нещо е установено, прието като обичай, традиция; обичай е.