облагородѐн
Значение на думата облагороден
‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от облагородя като прил.
1. Който отразява постигната нравствена и душевна красота и възвишеност.
2. За растение (лоза, роза, дръвче и др.) — който е с подобрен сорт в резултат на присаждане.
3. За животно — който е с подобрена порода, раса в резултат на кръстосване с друга, по-продуктивна.
4. Спец. За стомана, чугун — който е с легиращи прибавки; легиран.