огла̀вник
Значение на думата оглавник
мн. оглавници, (два) оглавника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му.
• Слагам оглавник (на някого).
1. Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата.
2. Оженвам.