о̀гън

Значение на думата огън

огънят, огъня, мн. огньове, (два) огъня, м.
1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората.
2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове.
3. Само ед. Стрелба. Картечен огън.
4. Разг. Само ед. Висока температура.
5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън.
6. Като междум. Команда за стрелба. Огън!
същ. умал. огънче, мн. огънчета, ср.
• Имате ли огънче? Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара.
• Вадя кестените от огъня. Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг.
• Влизам в огъня. Излагам се на голяма опасност.
• Играя си с огъня. Върша нещо опасно, рисковано.
• Между два огъня. В тежко положение.
• Огън и меч. Пълно разорение, унищожение.
• Прометеев огън. Непрестанен стремеж за постигане на високи цели.
• Минал през огън и вода. За човек, преживял много събития и поврати.
• Бенгалски огън. Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри.
• Огън човек. Разг. Темпераментен, жив, страстен човек.
• Подклаждам огъня. Разг. Поддържам нап режение, конфликт.

Синоними на думата огън

(същ.) пожар, пламък, пламен, жар, жарава, въглен
(същ.) топлина, горещина, температура
(същ.) стрелба, изстрел
(същ.) стихия, разгар, страст
(същ.) буен, огнен, пламенен, бърз, пъргав, жив, енергичен, темпераментен