опа̀шка

Значение на думата опашка

мн. опашки, ж.
1. У животните – израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си.
2. У птиците – група пера в задната част на тялото. Паунът разпери красивата си опашка.
3. На летателен апарат или влак – задна част. Опашката на самолета беше празна.
4. Дръжка, която свързва плода със стъблото. Откъсни зелените опашки на черешите.
5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. Пред магазина има опашка.
6. Задната част на нещо. В опашката на хорото.
7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. Вържи косата и на опашка.
8. Прен. Преследвач.
• Въртя опашка.
   1. Подмазвам се.
   2. Пренебр. За жена – с нисък морал съм.
• Духвам под опашката. Разг. Изгонвам някого.
• Има си крушка опашка. Съществува причина, повод за нещо.
• На опашката съм. Последен съм, изоставам.
• Плюя под опашката (на някого). Разг. Изгонвам.
• С подвита опашка. Разобличен, засрамен.
• Хващам за опашката (някого или нещо). Ирон. Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.