оправда̀н
Значение на думата оправдан
‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оправдая като прил.
1. Който може да се смята, да се признае за справедлив, основателен, допустим. Оправдан гняв.
2. Който има своето обяснение; разбираем, обясним.
3. Който има смисъл, струва си, заслужава да бъде извършен; обоснован. Оправдан риск.
4. За разход, приход, доход и под. — който е допустим, позволен, разрешен в определени граници и може да бъде подкрепен с убедителна отчетна документация; законосъобразен.