‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от остана като прил.1. Който е извън някоя определена група, извън нещо, освен някого; друг.2. Като същ. Обикн. членувано останало<то> ср. Всички неща извън, освен посоченото.