отро̀к
Значение на думата отрок
мн. отроци, м.
1. Истор. Зависим от феодала селянин във феодална България.
2. Остар. Новородено дете.
същ. умал. отроче, мн. отрочета, ср. (във 2 знач.).
прил. отрочески, отроческа, отроческо, мн. отрочески.
Синоними на думата отрок
(същ.) отроче, дете, бебе, момче, младенец