планина̀
Значение на думата планина
мн. планини, ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
• Планина падна от гърба/плещите ми. Усетих голямо облекчение, олекна ми.
• Планина човек. Много едър човек.
• Златни планини обещавам. Обещавам голямо богатство, благополучие.
• Зад девет планини. Много далече.
• Хващам/улавям планината. Скитам из планината.
Синоними на думата планина
(същ.) възвишение, хълм, масив
(същ.) грамада
(същ.) купища, куп
(същ.) височина