‑аш, несв.; покруся, покрусиш, мин. св. покрусих, св., прех. Книж.1. Причинявам покруса (в 1 знач.), дълбока мъка и отчаяние у някого; съкрушавам, сломявам, съсипвам, пречупвам. Той [Теодосий]