пустѝнник
Значение на думата пустинник
мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.
прил. пустиннически, пустинническа, пустинническо, мн. пустиннически.
Синоними на думата пустинник
(същ.) отшелник, самотник, постник, монах