мн. пушеци, (два) пушека, м. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим. Пушек от камина. 2. Прен. Разг. Облаци от вдигнат и понесен по въздуха прах. Краката му вдигаха пушек до небето.