свещѐник
Значение на думата свещеник
мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата.
прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка.
Синоними на думата свещеник
(същ.) духовник, поп, пастор, проповедник, монах, свещенослужител, изповедник
(същ.) жрец
(същ.) викарий, наместник