трън
Значение на думата трън
трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. трънче, мн. трънчета, ср. (в 1 знач.).
• От трън, та на глог. От по-малко зло на по-голямо.
• Като на тръни. 1. (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
• Като трън в очите (на някого). Неприятен съм, дразня.
Синоними на думата трън
(същ.) бодил, шип
(същ.) драка, трънак
(същ.) бодлив храст, трънка, глог
(същ.) игла
(същ.) бодило
(същ.) острие, остен