хайду̀тин
Значение на думата хайдутин
мн. хайдути, м.
1. Истор. По време на турското робство – народен закрилник, който се крие в гората.
2. Остар. Разбойник, хайдук.
прил. хайдутски, хайдутска, хайдутско, мн. хайдутски. Хайдутско сборище.
прил. хайдушки, хайдушка, хайдушко, мн. хайдушки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче.
същ. хайдутство, ср.
Синоними на думата хайдутин
(същ.) бунтовник, въстаник, четник, харамия, размирник, бунтар, революционер