хара̀ктер

Значение на думата характер

мн. характери, (два) характера, м.
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?

Синоними на думата характер

(същ.) темперамент, нрав
(същ.) свойство, природа, натура, вид, качество, естество, особеност, характерност, черта, отличителна черта
(същ.) индивидуалност
(същ.) отличителен белег, признак
(същ.) същност, душа
(същ.) организъм, физика
(същ.) стил, маниер
(същ.) устройство, строеж, структура
(същ.) твърдост, упоритост, издръжливост, смелост, решителност, висок дух