шум

Значение на думата шум

шумът, шума, мн. шумове, (два) шума, м.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
• Вдигам шум. 1. Разгласявам.
2. Говоря много за себе си.
• Много шум за нищо. Незаслужен интерес към нещо незначително.

Синоними на думата шум

(същ.) звук, тропот, глъч, гюрултия, олелия, врява, аларма, вик, крясък
(същ.) смут, недоволство, брожение, ропот
(същ.) мълва, слух
(същ.) безредие, хаос
(същ.) бъркотия, суматоха, кавга, караница
(същ.) вълнение, сензация
(същ.) глъчка
(същ.) веселба, гуляй
(същ.) дисонанс, дисониращ акорд
(същ.) объркване, уплаха, възбуда, дандания
(същ.) суетене, щуране, шетня, нервничене